Най-младият войник в Първата световна война
Момчило Гаврич (сръб. Момчило Гаврић) е роден на 1 май 1906 година в сръбското село Търбушница като осмо дете в фамилията. В началото на август 1914 година австро-унгарски бойци убиват майка му, татко му, баба му, трите му сестри и четиримата му братя. Само той се избавя, тъй като преди нападението татко му го праща да види дядо си. Останало без семейство, момчето взема решение да отмъсти и се домъква до 6-а артилерийска дивизия на сръбската войска, командвана от майор Стеван Туцович.
Изслушвайки ужасяващата история, командирът взема решение да вземе детето в дивизията. Пита го знае ли по какъв начин се хвърлят гранати, на което Момчило Гаврич дава отговор, че до момента е мятал единствено камъни. Тогава Туцович дал на 8-годишното хлапе урок по мятане на гранати и избрал един доброволец на име Милош Мишович да бъде негов аставник.
Така Момчило Гаврич бил признат в дивизията, само че не желал да регистрира единствено наличие в нея, а и да оказва помощ на новите си бойни приятели. Със заповед на командира на полка Гаврич бил оставян всеки ден да прави по три изстрела с оръдията, ориентирани против врага, в символ на възмездие поради убитите му родственици.
На 8-годишна възраст след борбата при Цер момчето било нараснало в звание ефрейтор и му е дадена военна униформа.
По-късно дивизията била разпределена в Солун, а сръбският воевода Живочин Мишич останал шокиран, когато видял в окопите 10-годишен хлапак в униформа. Майор Тукович му обяснил обстановката: че Гаврич бил с тях в борбата при Цер, че е подготвен на военна дисциплинираност и че даже е бил ранен. Тогава Мишич повишил Гавриш до младши сержант.
След освобождението на Белград майор Тукович се убедил, че Гаврич ще получи помощ от английска задача, помагаща на децата в Сърбия, останали сираци по време на войната. Млакият воин приключва образованието си в Англия, след което се завръща в родината си. Умира в Белград през 1993 година, а има негови монументи на остров Корфу в Джадарския музей в Сърбия.
